Когато не сме удовлетворили нуждите на емоционалното ни тяло, много трудно ще можем да поддържаме енергията си висока и емоцията положителна.
♦ За да бъдем с положителна емоция нашето емоционално тяло се нуждае от красота. Красота във всички форми и разновидности. Красотата извън нас, в средата, в която съществуваме, в отношенията ни. Красотата в дрехите, които избираме да облечем, в храната, в начина, по който ще я поднесем. Оценяване на красотата в природата, развиване на способността да я виждаме, да я усетим, да я изживеем. Излизайки от менталните конструкции, в които съществуваме, ние ще можем да видим красотата в себе си, в другите и в света. Когато обаче умът ни е ангажиран с мисли, минавайки покрай красиво цвете, ние дори няма да го видим, то няма да съществува в нашия свят. Така пропускаме прекрасната възможност за създаване на положителна емоция. За зареждане на емоционалното тяло с положителен стимул е нужнода откриваме красотата с всичките и форми и разновидности, да отглеждаме това качество.
Как можем да го постигнем това?
Да започнем с въпроса колко красиви неща ще видим днес в деня си? Важно е да съществуваме в среда с естествени материали. Всички изкуствени материи създават собствено електростатично поле, което спира силата, която Вселената ни дава за живот. Имам предвид дома, работното място, облекло. Да имаме по голямо осъзнаване какви тъкани ще сложим върху тялото си. Колкото са по-естествени материалите, толкова по-добре за нас.
♦ Другата емоционална нужда на нашето емоционално тяло е нуждата от творчество. Да изразяваме себе си чрез някакъв творчески акт. Това не означава, че ще бъдем художници и творци в буквалния смисъл, а да изрязяваме себе си чрез някаква творческа дейност. Това може да стане чрез прости ежедневни дейности – готвене, подреждане на масата, начина по който ще вържем шала си. Ако нямаме в себе си развита нуждата от творческа изява, никога не е късно да започнем да го развиваме. Да изразяваме своята индивидуалност чрез различни актове на създаване на това, което ни идва отвътре, което ни изразява като личности. Когато не изразяваме себе си пълноценно, заместителят на творчеството са ядене, пиене, наркотици, секс.
♦ Нашето емоционално тяло се нуждае от доверие. Доверие и към нас самите и към другите. Доверие, че ще можем да изразим себе си по възможно най-положителния и съзидателен начин. Доверието в себе си не означава, че вярваме, че ще направим чудеса от геройства, а по-скоро вяра, че винаги ще бъдем подкрепени, вяра в света. Така, както птичките знаят, че за тях винаги ще има. По същия начин да се отпуснем, да вярваме в себе си и да знаем че за нас винаги ще има. Да се доверим на другите, на себе си и на света, в който съществуваме. Доверието за нас е много лесно, когато познаваме Вселенските закони. Знаейки тези закони, ние вече стабилно можем да продължим напред. Тук вече не става въпрос за вяра. Например: „Аз вярвам, че Земята ще ме подкрепи. Не, аз знам, че Земята ще ме подкрепи.“
♦ За да се чувстваме добре и да се грижим успешно за нашето емоционално тяло, е необходимо да имаме принадлежност. Това е един голям проблем на западния свят. Голяма част от хората не знаят към какво принадлежат. Принадлежност към група, вярване, семейство, към среда. Като пример мога да дам себе си. Аз принадлежа към групата на Гаятри йога студио. Принадлежността дава съпричастие, присъствие, отговорност, емоционална обвързаност. Имаме нужда от няколко принадлежности – семейство, приятели, работна среда, групи по интереси. Ако човек принадлежи само към семейството, но ако липсват всички останали групи, тогава се получава неравновесие. Има уклон само в една посока. Има вкопчване в семейството си и при определени обстоятелства или причини, ако то се разпадне, човек остава във вакуум. При наличието на други групи човек ще може да се почувства заземен, ще получи подкрепа, за да се справи с трудната ситуация, ще му дадат стабилност. За поддържане на емоционалната стабилност принадлежността е много важна. Важно е да принадлежим към групи, където да се чувстваме комфортно. Места, където да бъдем съпричастни, да се вдъхновяваме и да се зареждаме емоционално и усещаме емоционална стабилност. Когато започнем да се идентифицираме с по-голямата си същност, тогава принадлежността започва да се разширява. Това ни дава възможност да се адаптираме много по-лесно. Когато принадлежим само на ограничени групи от хора или интереси, ние винаги можем да се преместим, да сменим интересите. Когато имаме принадлежност към Земята, ние никога няма да останем сами. Винаги ще има хора, среда, начини да се чувстваме комфортно. По широката принадлежност дава възможност за по-лесна адаптация. По лесно е да си намерим място в цялото. Аз се идентифицирам със Земята, Водата, Огъня, Слънцето, Пространството. Те са навсякъде около мен, на всички нива на съществуването. Тази по-голяма принадлежност ми дава възможност да се адаптирам към всички хора, към всички групи.
♦ Емоционалното ни тяло се нуждае от цел в живота. Когато нямаме цели, някой друг ни напъхва в собствените си цели. Чуждите цели не могат да ни донесат удовлетворение и емоцията става негативна. Целите са краткосрочни – шест месеца, средносрочни – пет години, дългосрочни – двадесет години.
Какво е целта?
Когато започнем да правим стъпките, за да осъществим желанието си за нещо. Нека да правим разлика между призвание и цел. Призванието е дългосрочна цел, която искаме да следваме от даден етап на живота ни. Можем да имаме безкрайно много мечти и стремежи, но ако не ги превърнем в цел, това е просто разпиляване на енергията. Стъпките и действията от позицията на правилното разбиране на истинската ни същност ни помагат в следването на посоката, в която искаме да вървим. Целите се променят, но стъпките, които правим винаги ще ни отвеждат напред. Целта е нещо, което задвижва енергията ни и я канализира. Целта дава емоционалния стимул, който е важно да определяме съобразно нашите лични интереси, стремежи и желания, а не на основа на общо приетите цели, стремежи, желания.
♦ Друго основно нещо, от което се нуждае нашето емоционално тяло е признателност. Отглеждане на чувството на признателност. Да бъдем признателни за всичко това, което сме, което имаме, правим. Има известна доза арогантност в нас. Ние не сме доволни, признателни, благодарни за това, което имаме. Не сме благодарни за това, което сме, за това, което имаме възможност да правим. Нека да спираме вниманието си с висока оценка за всичко, което правим. Ние не сме научени на признателност, затова и нашето емоционално тяло страда.
Димитрина Спасова